31 oct 2015, 14:54

Календар

631 0 2

Календар


Изтичат дните, пясъчен часовник,

времето затворено в тях мълчи,

а аз вървя след тях несретен и бездомен,

от моите стъпки няма и следи.


Животът, вкопчил се в мен, не ме напуска,

с него по несигурния път вървим,

когато падна, вдига ме, обидите пропускам,

заедно се радваме, тъжим, грешим.


Изтичат дните, те са преброени,

за всекиго различни, неговият свят

от Бог или Природа на нас са подарени,

ще стигнат ли да стигнем желания ни бряг.



Юли 2015

Варна

Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лейди,ако знаех че ще те натъжи нямаше да го публикувам.
    Младене, знаеш че ценя всяка твоя оценка.Приемам твоята редакция като особено внимание.Аз съм в началото на твоят път.
    Илко,винаги размислям върху твоите думи,защото си точен и искрен.
    Приятели,желая ви спокойна неделна вечер в празничния ден!
  • Често стремейки се към Мечтани брегове достигаме до други, които и през ум не са ни минавали, но попадайки на тях изведнъж разбираме, че и менно те са били истинската награда за търсенията ни. Това още един път ме убеждава в справедливостта на мисълта на Едуард Бернщайн:"Целта е нищо, движението е всичко". Поздравление, Гавраиле!

    П.П. Една подобрена, чисто техническа, редакция на стихотворението /с оглед съблюдаване на ритъма и избягване на нежелани повторения/ е може би:

    Изтичат дните, пясъчен часовник,
    времето затворено във тях мълчи,
    подире им вървя несретен и бездомен,
    от стъпките ми няма и следи.


    Животът, вкопчил се във мен, не ме напуска,
    със него по несигурния път вървим,
    когато падна, вдига ме, обидите пропускам,
    заедно се радваме, тъжим, грешим.


    Изтичат дните, те са преброени,
    за всекиго различни, неговият свят
    от Бог или Природа са ни подарени,
    ще стигнат ли да стъпим на жадуван бряг.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...