31 окт. 2015 г., 14:54

Календар

635 0 2

Календар


Изтичат дните, пясъчен часовник,

времето затворено в тях мълчи,

а аз вървя след тях несретен и бездомен,

от моите стъпки няма и следи.


Животът, вкопчил се в мен, не ме напуска,

с него по несигурния път вървим,

когато падна, вдига ме, обидите пропускам,

заедно се радваме, тъжим, грешим.


Изтичат дните, те са преброени,

за всекиго различни, неговият свят

от Бог или Природа на нас са подарени,

ще стигнат ли да стигнем желания ни бряг.



Юли 2015

Варна

Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Лейди,ако знаех че ще те натъжи нямаше да го публикувам.
    Младене, знаеш че ценя всяка твоя оценка.Приемам твоята редакция като особено внимание.Аз съм в началото на твоят път.
    Илко,винаги размислям върху твоите думи,защото си точен и искрен.
    Приятели,желая ви спокойна неделна вечер в празничния ден!
  • Често стремейки се към Мечтани брегове достигаме до други, които и през ум не са ни минавали, но попадайки на тях изведнъж разбираме, че и менно те са били истинската награда за търсенията ни. Това още един път ме убеждава в справедливостта на мисълта на Едуард Бернщайн:"Целта е нищо, движението е всичко". Поздравление, Гавраиле!

    П.П. Една подобрена, чисто техническа, редакция на стихотворението /с оглед съблюдаване на ритъма и избягване на нежелани повторения/ е може би:

    Изтичат дните, пясъчен часовник,
    времето затворено във тях мълчи,
    подире им вървя несретен и бездомен,
    от стъпките ми няма и следи.


    Животът, вкопчил се във мен, не ме напуска,
    със него по несигурния път вървим,
    когато падна, вдига ме, обидите пропускам,
    заедно се радваме, тъжим, грешим.


    Изтичат дните, те са преброени,
    за всекиго различни, неговият свят
    от Бог или Природа са ни подарени,
    ще стигнат ли да стъпим на жадуван бряг.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...