31 окт. 2015 г., 14:54

Календар

630 0 2

Календар


Изтичат дните, пясъчен часовник,

времето затворено в тях мълчи,

а аз вървя след тях несретен и бездомен,

от моите стъпки няма и следи.


Животът, вкопчил се в мен, не ме напуска,

с него по несигурния път вървим,

когато падна, вдига ме, обидите пропускам,

заедно се радваме, тъжим, грешим.


Изтичат дните, те са преброени,

за всекиго различни, неговият свят

от Бог или Природа на нас са подарени,

ще стигнат ли да стигнем желания ни бряг.



Юли 2015

Варна

Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Лейди,ако знаех че ще те натъжи нямаше да го публикувам.
    Младене, знаеш че ценя всяка твоя оценка.Приемам твоята редакция като особено внимание.Аз съм в началото на твоят път.
    Илко,винаги размислям върху твоите думи,защото си точен и искрен.
    Приятели,желая ви спокойна неделна вечер в празничния ден!
  • Често стремейки се към Мечтани брегове достигаме до други, които и през ум не са ни минавали, но попадайки на тях изведнъж разбираме, че и менно те са били истинската награда за търсенията ни. Това още един път ме убеждава в справедливостта на мисълта на Едуард Бернщайн:"Целта е нищо, движението е всичко". Поздравление, Гавраиле!

    П.П. Една подобрена, чисто техническа, редакция на стихотворението /с оглед съблюдаване на ритъма и избягване на нежелани повторения/ е може би:

    Изтичат дните, пясъчен часовник,
    времето затворено във тях мълчи,
    подире им вървя несретен и бездомен,
    от стъпките ми няма и следи.


    Животът, вкопчил се във мен, не ме напуска,
    със него по несигурния път вървим,
    когато падна, вдига ме, обидите пропускам,
    заедно се радваме, тъжим, грешим.


    Изтичат дните, те са преброени,
    за всекиго различни, неговият свят
    от Бог или Природа са ни подарени,
    ще стигнат ли да стъпим на жадуван бряг.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....