31.10.2015 г., 14:54

Календар

633 0 2

Календар


Изтичат дните, пясъчен часовник,

времето затворено в тях мълчи,

а аз вървя след тях несретен и бездомен,

от моите стъпки няма и следи.


Животът, вкопчил се в мен, не ме напуска,

с него по несигурния път вървим,

когато падна, вдига ме, обидите пропускам,

заедно се радваме, тъжим, грешим.


Изтичат дните, те са преброени,

за всекиго различни, неговият свят

от Бог или Природа на нас са подарени,

ще стигнат ли да стигнем желания ни бряг.



Юли 2015

Варна

Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лейди,ако знаех че ще те натъжи нямаше да го публикувам.
    Младене, знаеш че ценя всяка твоя оценка.Приемам твоята редакция като особено внимание.Аз съм в началото на твоят път.
    Илко,винаги размислям върху твоите думи,защото си точен и искрен.
    Приятели,желая ви спокойна неделна вечер в празничния ден!
  • Често стремейки се към Мечтани брегове достигаме до други, които и през ум не са ни минавали, но попадайки на тях изведнъж разбираме, че и менно те са били истинската награда за търсенията ни. Това още един път ме убеждава в справедливостта на мисълта на Едуард Бернщайн:"Целта е нищо, движението е всичко". Поздравление, Гавраиле!

    П.П. Една подобрена, чисто техническа, редакция на стихотворението /с оглед съблюдаване на ритъма и избягване на нежелани повторения/ е може би:

    Изтичат дните, пясъчен часовник,
    времето затворено във тях мълчи,
    подире им вървя несретен и бездомен,
    от стъпките ми няма и следи.


    Животът, вкопчил се във мен, не ме напуска,
    със него по несигурния път вървим,
    когато падна, вдига ме, обидите пропускам,
    заедно се радваме, тъжим, грешим.


    Изтичат дните, те са преброени,
    за всекиго различни, неговият свят
    от Бог или Природа са ни подарени,
    ще стигнат ли да стъпим на жадуван бряг.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...