Калинки

21 oct 2021, 10:07

Poesía » Del paisaje, Filosófica, Verso libre, Otra

347 0 1

Хвърчат калинки по полето,

завъртани от силния ветрец...

Преплитат червеникави си песни и молят се да бъде тишина...

- Не бързай, ветре, по - полека! Треперя повече от всичко на света! Ти знаеш, искам да съм цвете!

Сърцето ми тупти, а кръв прелива затова.От ден на ден разцъфвам при прелитане от буря в светлина.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.