13 mar 2008, 10:02

Камбаната не биеше за мене 

  Poesía
528 0 10

Ужасен сън във пот обля ме
и сепнах се, отваряйки очи,
лъчите слънчеви разстрелваха нахално
снимките с угаснали мечти.

С убиващ звън църковната камбана
накара тялото ми да настръхне,
в ума ми крясъци се гонеха отдавна,
от други сънища, забравени и глухи...

Ръката ми матрака стисна за подкрепа,
в съня си аз с живота се простих,
а таз камбана... вместо за утеха,
набиваше се във сърцето като... шиш!

Душата ми избяга някъде... в кошмара,
подгонена, уплашена, и клета,
със тялото прости се, аз не знаех...
че буден съм... че слънце свети.

Отваряйки вратата, дъх поех,
с усмивка срещнах хубавото време,
душата неугаснала отново приютих...
камбаната не биеше за мене!

© Георги Зафиров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??