13.03.2008 г., 10:02 ч.

Камбаната не биеше за мене 

  Поезия
504 0 10

Ужасен сън във пот обля ме
и сепнах се, отваряйки очи,
лъчите слънчеви разстрелваха нахално
снимките с угаснали мечти.

С убиващ звън църковната камбана
накара тялото ми да настръхне,
в ума ми крясъци се гонеха отдавна,
от други сънища, забравени и глухи...

Ръката ми матрака стисна за подкрепа,
в съня си аз с живота се простих,
а таз камбана... вместо за утеха,
набиваше се във сърцето като... шиш!

Душата ми избяга някъде... в кошмара,
подгонена, уплашена, и клета,
със тялото прости се, аз не знаех...
че буден съм... че слънце свети.

Отваряйки вратата, дъх поех,
с усмивка срещнах хубавото време,
душата неугаснала отново приютих...
камбаната не биеше за мене!

© Георги Зафиров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??