Камбаната не биеше за мене
Ужасен сън във пот обля ме
и сепнах се, отваряйки очи,
лъчите слънчеви разстрелваха нахално
снимките с угаснали мечти.
С убиващ звън църковната камбана
накара тялото ми да настръхне,
в ума ми крясъци се гонеха отдавна,
от други сънища, забравени и глухи...
Ръката ми матрака стисна за подкрепа,
в съня си аз с живота се простих,
а таз камбана... вместо за утеха,
набиваше се във сърцето като... шиш!
Душата ми избяга някъде... в кошмара,
подгонена, уплашена, и клета,
със тялото прости се, аз не знаех...
че буден съм... че слънце свети.
Отваряйки вратата, дъх поех,
с усмивка срещнах хубавото време,
душата неугаснала отново приютих...
камбаната не биеше за мене!
© Георги Зафиров All rights reserved.
Поздрави и прегръдки!