4 nov 2008, 22:04

Камбанно тъжна

851 0 2

Камбанно тъжна съм,
изстрадана във времето...
на острата шпага порива,
запазила в мене...
Тленно изгубена в сън,
несбъднат във времето...
на каменистия път,
огънят изригнал тежко ми стене...
Безсрочно овъглена в свян,
отдадена съм на бремето
на моя лист отново с молива,
едно завръщане назад във спомена,
не може никой да ми вземе.
Безпаметно пияна в свят объркан
и от семето непокълнало в мене
бряг спасителен зове ми името,
а всъщност вече нямам име.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...