4 нояб. 2008 г., 22:04

Камбанно тъжна

852 0 2

Камбанно тъжна съм,
изстрадана във времето...
на острата шпага порива,
запазила в мене...
Тленно изгубена в сън,
несбъднат във времето...
на каменистия път,
огънят изригнал тежко ми стене...
Безсрочно овъглена в свян,
отдадена съм на бремето
на моя лист отново с молива,
едно завръщане назад във спомена,
не може никой да ми вземе.
Безпаметно пияна в свят объркан
и от семето непокълнало в мене
бряг спасителен зове ми името,
а всъщност вече нямам име.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...