4 нояб. 2008 г., 22:04

Камбанно тъжна

Поэзия » Любовная

855 0 2

Камбанно тъжна съм,
изстрадана във времето...
на острата шпага порива,
запазила в мене...
Тленно изгубена в сън,
несбъднат във времето...
на каменистия път,
огънят изригнал тежко ми стене...
Безсрочно овъглена в свян,
отдадена съм на бремето
на моя лист отново с молива,
едно завръщане назад във спомена,
не може никой да ми вземе.
Безпаметно пияна в свят объркан
и от семето непокълнало в мене
бряг спасителен зове ми името,
а всъщност вече нямам име.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0