Nov 4, 2008, 10:04 PM

Камбанно тъжна 

  Poetry » Love
568 0 2

Камбанно тъжна съм,
изстрадана във времето...
на острата шпага порива,
запазила в мене...
Тленно изгубена в сън,
несбъднат във времето...
на каменистия път,
огънят изригнал тежко ми стене...
Безсрочно овъглена в свян,
отдадена съм на бремето
на моя лист отново с молива,
едно завръщане назад във спомена,
не може никой да ми вземе.
Безпаметно пияна в свят объркан
и от семето непокълнало в мене
бряг спасителен зове ми името,
а всъщност вече нямам име.

© Надя Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??