Vessymark (Весела Маркова)
130 270
18 abr 2018, 11:04

Каменна Река 

  Poesía » Otra
473 0 6

 

 

Харесвам се така разплакана

сълзи, едва побиращи тъгата,

с коси, разлиствани от вятъра,

солени устни пред заключена врата.

Харесвам се така с очи попарени,

отплавали  далеч във мисълта

вглъбена фигура сред нищото,

в поле с откъснати цветя...

А болката - не сеща вече граници.

Разляла се е в парещи следи 

от лава във душата ми  - изгнанница,

в последен опит нещо да спаси.

Полуподвижни и горещи вкаменелости

покриват цял един етап,

етап от грешки на безценица,

фалшив, потъпкан идеал.

 

Да, харесвам се така разплакана,

като сигнал отчаян за живот

на потиснатата мъка в тялото

заложница под тежкия хомот.

...

И все пак има нещо живо!

Свидетел ням до пропастта,

пробуждане от дългото заспиване,

завършващо във каменна река.

 

18.04.18

 

/да бъда силна така и не успях/

 

 

 

© Весела Маркова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??