Каменна Река
Харесвам се така разплакана
сълзи, едва побиращи тъгата,
с коси, разлиствани от вятъра,
солени устни пред заключена врата.
Харесвам се така с очи попарени,
отплавали далеч във мисълта
вглъбена фигура сред нищото,
в поле с откъснати цветя...
А болката - не сеща вече граници.
Разляла се е в парещи следи
от лава във душата ми - изгнанница,
в последен опит нещо да спаси.
Полуподвижни и горещи вкаменелости
покриват цял един етап,
етап от грешки на безценица,
фалшив, потъпкан идеал.
Да, харесвам се така разплакана,
като сигнал отчаян за живот
на потиснатата мъка в тялото
заложница под тежкия хомот.
...
И все пак има нещо живо!
Свидетел ням до пропастта,
пробуждане от дългото заспиване,
завършващо във каменна река.
18.04.18
/да бъда силна така и не успях/
© Весела Маркова All rights reserved.
