8 jun 2007, 12:06

Камуфлаж за различности

  Poesía
1.6K 0 16
Нощем.
По редовете се въргалят запетаи.
Лаят.
Прибират смисъла обратно във кошарата.
Шарено
като родопска черга,
утрото се свлича
по тротоарите на сънения град.
Оглеждаш се в лице на непознат.
И светофарите пищят,
че сте си ничии.
Сутрин
обличаш камуфлаж срещу различности.
Обричаш се (за малко?)
на типичност.
И тръгваш по бетонния си път.
Не се обръщай!
Релси те следят
с трамвайно безкомпромисно безличие.
А снощи
във редовете смисълът подиша
от въздуха на капсулата-стая.
Не знаеше?
Блажени са незнаещите.
Свещен е коловозът!
... Запетая...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...