8 jun 2007, 12:06

Камуфлаж за различности

  Poesía
1.6K 0 16
Нощем.
По редовете се въргалят запетаи.
Лаят.
Прибират смисъла обратно във кошарата.
Шарено
като родопска черга,
утрото се свлича
по тротоарите на сънения град.
Оглеждаш се в лице на непознат.
И светофарите пищят,
че сте си ничии.
Сутрин
обличаш камуфлаж срещу различности.
Обричаш се (за малко?)
на типичност.
И тръгваш по бетонния си път.
Не се обръщай!
Релси те следят
с трамвайно безкомпромисно безличие.
А снощи
във редовете смисълът подиша
от въздуха на капсулата-стая.
Не знаеше?
Блажени са незнаещите.
Свещен е коловозът!
... Запетая...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...