8 июн. 2007 г., 12:06

Камуфлаж за различности

1.6K 0 16
Нощем.
По редовете се въргалят запетаи.
Лаят.
Прибират смисъла обратно във кошарата.
Шарено
като родопска черга,
утрото се свлича
по тротоарите на сънения град.
Оглеждаш се в лице на непознат.
И светофарите пищят,
че сте си ничии.
Сутрин
обличаш камуфлаж срещу различности.
Обричаш се (за малко?)
на типичност.
И тръгваш по бетонния си път.
Не се обръщай!
Релси те следят
с трамвайно безкомпромисно безличие.
А снощи
във редовете смисълът подиша
от въздуха на капсулата-стая.
Не знаеше?
Блажени са незнаещите.
Свещен е коловозът!
... Запетая...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Мавродинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...