21 ago 2005, 14:18

Камъчетата във шепата ми /Cefules & Joanna vas/

  Poesía
1.1K 0 2

- Камъчетата във шепата ми проговарят,
разказват ми за тези светове,
в които сме преминали
неносейки от миналото нищо,
освен мига,
на сътворението чисто
за да достигнеме до изпитанието си
превръщайки смокиновия лист
в красив воал,
изпъстрен с мотив ориенталски,
разказващ извървяното до тук...

- Камъчетата неловко се търкалят,
в ръцете звънко се засмиват
и тайна сякаш някаква шептят.
Говорят с моя лек, подтиснат глас
по-истински от мен,
но непознат...
А ти разчиташ звуците и плавно
пристъпваш в мен
и синьото небе изопва се над нас
преди да знам,
че сме разтворили един към друг ръце...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...