Aug 21, 2005, 2:18 PM

Камъчетата във шепата ми /Cefules & Joanna vas/

  Poetry
1.1K 0 2

- Камъчетата във шепата ми проговарят,
разказват ми за тези светове,
в които сме преминали
неносейки от миналото нищо,
освен мига,
на сътворението чисто
за да достигнеме до изпитанието си
превръщайки смокиновия лист
в красив воал,
изпъстрен с мотив ориенталски,
разказващ извървяното до тук...

- Камъчетата неловко се търкалят,
в ръцете звънко се засмиват
и тайна сякаш някаква шептят.
Говорят с моя лек, подтиснат глас
по-истински от мен,
но непознат...
А ти разчиташ звуците и плавно
пристъпваш в мен
и синьото небе изопва се над нас
преди да знам,
че сме разтворили един към друг ръце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....