- Камъчетата във шепата ми проговарят,
разказват ми за тези светове,
в които сме преминали
неносейки от миналото нищо,
освен мига,
на сътворението чисто
за да достигнеме до изпитанието си
превръщайки смокиновия лист
в красив воал,
изпъстрен с мотив ориенталски,
разказващ извървяното до тук...
- Камъчетата неловко се търкалят,
в ръцете звънко се засмиват
и тайна сякаш някаква шептят.
Говорят с моя лек, подтиснат глас
по-истински от мен,
но непознат...
А ти разчиташ звуците и плавно
пристъпваш в мен
и синьото небе изопва се над нас
преди да знам,
че сме разтворили един към друг ръце...
© Йоанна All rights reserved.