21.08.2005 г., 14:18

Камъчетата във шепата ми /Cefules & Joanna vas/

1.1K 0 2

- Камъчетата във шепата ми проговарят,
разказват ми за тези светове,
в които сме преминали
неносейки от миналото нищо,
освен мига,
на сътворението чисто
за да достигнеме до изпитанието си
превръщайки смокиновия лист
в красив воал,
изпъстрен с мотив ориенталски,
разказващ извървяното до тук...

- Камъчетата неловко се търкалят,
в ръцете звънко се засмиват
и тайна сякаш някаква шептят.
Говорят с моя лек, подтиснат глас
по-истински от мен,
но непознат...
А ти разчиташ звуците и плавно
пристъпваш в мен
и синьото небе изопва се над нас
преди да знам,
че сме разтворили един към друг ръце...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...