18 nov 2017, 9:31

Камък

485 0 4

                                                            Камък

 

Камъкът на мястото си тежи,

направил си място в земята, лежи.

Не го поклащат бури и ветрове,

не се помръдва и при дъждове и снегове!

 

Човекът като камъка на мястото си тежи,

сред близки хора и приятели добри!

Спечелил уважение в своята страна,

работи, учи, бори се в България!

Тук е мястото му в неговата родина!

 

Търкулне ли се камъка веднъж,

ще продължи на шир и длъж.

Но няма да тежи както някога,

ще го подритват, този и онзи сега!

 

Така се случва и с човек в чужбина,

работи за чужди, за пари напоени със сълзи!

За някой чуждоземен нагъл  богаташ,

на душите човешки някой търгаш!

А българинът е много умен! Той си е наш!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...