Камък

18 nov 2017, 9:31

Poesía » Filosófica

323 0 4

Камък

Камъкът на мястото си тежи,

направил си място в земята, лежи.

Не го поклащат бури и ветрове,

не се помръдва и при дъждове и снегове!

Човекът като камъка на мястото си тежи,

сред близки хора и приятели добри!

Спечелил уважение в своята страна,

работи, учи, бори се в България!

Тук е мястото му в неговата родина!

Търкулне ли се камъка веднъж,

ще продължи на шир и длъж.

Но няма да тежи както някога,

ще го подритват, този и онзи сега!

Така се случва и с човек в чужбина,

работи за чужди, за пари напоени със сълзи!

За някой чуждоземен нагъл богаташ,

на душите човешки някой търгаш!

А българинът е много умен! Той си е наш!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

valcanyon (Валентин Миленов)

2017-11-22T21:12:44+02:00

Много благодаря!Защо и другите не коментират!?Нищо!
anabel7 (Албена Димитрова)

2017-11-22T00:37:22+02:00

Мъдър стих, Вальо! Поздрави!
valcanyon (Валентин Миленов)

2017-11-19T13:26:45+02:00

Благодаря!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-11-19T08:29:51+02:00

Да! Той си е наш, но.... Търкулнал се е. Не е била добра основата.