Живот до летище, във чужда страна.
Ракетни атаки в задушните нощи.
Лежащи в праха, прикрили глава,
незнаещи бомби ще има ли още.
Момчета-мъже, със момчешки мечти,
оставили къщи, приятели, близки,
потомци на смели и славни бойци,
са тук, за да бъде войската ни истинска.
И вперили поглед нощем в пустинята,
претърсващи хора от сутрин до мрак,
те знаят, че войната тук е наистина
и няма място за уплаха и страх. ...