Живот до летище, във чужда страна.
Ракетни атаки в задушните нощи.
Лежащи в праха, прикрили глава,
незнаещи бомби ще има ли още.

Момчета-мъже, със момчешки мечти,
оставили къщи, приятели, близки,
потомци на смели и славни бойци,
са тук, за да бъде войската ни истинска.

И вперили поглед нощем в пустинята,
претърсващи хора от сутрин до мрак,
те знаят, че войната тук е наистина
и няма място за уплаха и страх.

Стресът е истински, куршумите - също.
Смъртта спотаена край пътя лежи,
рамо до рамо, облегнали плещи,
изпълняват задача, макар да тежи.

В родината чакат колеги-завистници,
топяща се армия - като ланшния сняг.
Но също жените, децата невръстните
със свити сърца се молят за тях.

Затова са те тука. За тях и за себе си.