Grimoir (Фредерик)
36 265
5 sept 2005, 15:27

Капан 

  Poesía
834 0 3
Искам наистина много.
Нищо не мога да дам.
Вечно живея в тревога.
Вечно потъвам от срам.

Като заек във тясна бърлога -
Треперещ и полуумрял,
Да дишам спокойно не мога,
Притиснат от смешен морал.

Умиращ във страх и агония,
Без живота си да съм познал,
Ме разсмя тази тънка ирония:
че отдавна аз бил съм умрял.

© Фредерик Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ви благодаря. Именно това, че съм на 17 ме кара да си изживявам нещата така. Реалността през дебела лупа. Радвам се, че резултатът е сполучлив
  • Хареса ми, много е близко до мен, често пъти се чувствам така, но ти си само на 17г. и на мен както казва Неда много ми се иска това да не е твоята реалност.6 от мен и сърдечен поздрав!
  • На мен също ми допада куплета, който е посочила Вероника. Сравнението е повече от уместно. И все пак, има тъга в този стих. Дано тя е само в художествената реалност, не и в твоята.
Propuestas
: ??:??