Капан

5 sept 2005, 15:27

Poesía

992 0 3

Искам наистина много.
Нищо не мога да дам.
Вечно живея в тревога.
Вечно потъвам от срам.
Като заек във тясна бърлога -
Треперещ и полуумрял,
Да дишам спокойно не мога,
Притиснат от смешен морал.
Умиращ във страх и агония,
Без живота си да съм познал,
Ме разсмя тази тънка ирония:
че отдавна аз бил съм умрял.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Капан

Искате да прочетете повече?

Propuestas