5 сент. 2005 г., 15:27

Капан

Поэзия

1.2K 0 3

Искам наистина много.
Нищо не мога да дам.
Вечно живея в тревога.
Вечно потъвам от срам.

Като заек във тясна бърлога -
Треперещ и полуумрял,
Да дишам спокойно не мога,
Притиснат от смешен морал.

Умиращ във страх и агония,
Без живота си да съм познал,
Ме разсмя тази тънка ирония:
че отдавна аз бил съм умрял.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Grimoir (Фредерик)

Много ви благодаря. Именно това, че съм на 17 ме кара да си изживявам нещата така. Реалността през дебела лупа. Радвам се, че резултатът е сполучлив

2005-09-07T11:00:27+03:00
Fabiana (Галя Николова)

Хареса ми, много е близко до мен, често пъти се чувствам така, но ти си само на 17г. и на мен както казва Неда много ми се иска това да не е твоята реалност.6 от мен и сърдечен поздрав!

2005-09-05T21:53:01+03:00
Nedaaa (Ала бала)

На мен също ми допада куплета, който е посочила Вероника. Сравнението е повече от уместно. И все пак, има тъга в този стих. Дано тя е само в художествената реалност, не и в твоята.

2005-09-05T18:53:32+03:00