Sep 5, 2005, 3:27 PM

Капан

  Poetry
1.2K 0 3
Искам наистина много.
Нищо не мога да дам.
Вечно живея в тревога.
Вечно потъвам от срам.

Като заек във тясна бърлога -
Треперещ и полуумрял,
Да дишам спокойно не мога,
Притиснат от смешен морал.

Умиращ във страх и агония,
Без живота си да съм познал,
Ме разсмя тази тънка ирония:
че отдавна аз бил съм умрял.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фредерик All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ви благодаря. Именно това, че съм на 17 ме кара да си изживявам нещата така. Реалността през дебела лупа. Радвам се, че резултатът е сполучлив
  • Хареса ми, много е близко до мен, често пъти се чувствам така, но ти си само на 17г. и на мен както казва Неда много ми се иска това да не е твоята реалност.6 от мен и сърдечен поздрав!
  • На мен също ми допада куплета, който е посочила Вероника. Сравнението е повече от уместно. И все пак, има тъга в този стих. Дано тя е само в художествената реалност, не и в твоята.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...