Grimoir (Фредерик)
36 265
Sep 5, 2005, 3:27 PM

Капан 

  Poetry
906 0 3
Искам наистина много.
Нищо не мога да дам.
Вечно живея в тревога.
Вечно потъвам от срам.

Като заек във тясна бърлога -
Треперещ и полуумрял,
Да дишам спокойно не мога,
Притиснат от смешен морал.

Умиращ във страх и агония,
Без живота си да съм познал,
Ме разсмя тази тънка ирония:
че отдавна аз бил съм умрял.

© Фредерик All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ви благодаря. Именно това, че съм на 17 ме кара да си изживявам нещата така. Реалността през дебела лупа. Радвам се, че резултатът е сполучлив
  • Хареса ми, много е близко до мен, често пъти се чувствам така, но ти си само на 17г. и на мен както казва Неда много ми се иска това да не е твоята реалност.6 от мен и сърдечен поздрав!
  • На мен също ми допада куплета, който е посочила Вероника. Сравнението е повече от уместно. И все пак, има тъга в този стих. Дано тя е само в художествената реалност, не и в твоята.
Random works
: ??:??