27 feb 2011, 16:02

Капан

  Poesía
1K 0 1

Тролейни жици порят твърдото небе,

забързан повей къса светлината притаена.

Къде пое, нещастнико? Къде ли не?

И времето във снимка се е свряло.

 

Накъсани, жълтеят, тротоарни криви плочи,

неясен глупав шум от скърцащи врати.

Защо и как ще стигнеш? Нещо в теб клокочи.

Нима не си разбрал? Вселената се срина.

 

Огради, мръсно-бели, покрай теб минават.

В небе-капан е малка птица прикована.

Искаш да се върнеш? Нещо те пресява.

Усетът е свършек! От настоящето какво остана?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "в капан " хванат текст - строгите четириредия спъват ритъма му.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...