27 feb 2011, 16:02

Капан

  Poesía
1K 0 1

Тролейни жици порят твърдото небе,

забързан повей къса светлината притаена.

Къде пое, нещастнико? Къде ли не?

И времето във снимка се е свряло.

 

Накъсани, жълтеят, тротоарни криви плочи,

неясен глупав шум от скърцащи врати.

Защо и как ще стигнеш? Нещо в теб клокочи.

Нима не си разбрал? Вселената се срина.

 

Огради, мръсно-бели, покрай теб минават.

В небе-капан е малка птица прикована.

Искаш да се върнеш? Нещо те пресява.

Усетът е свършек! От настоящето какво остана?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "в капан " хванат текст - строгите четириредия спъват ритъма му.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...