27 feb 2011, 16:02

Капан

  Poesía
1K 0 1

Тролейни жици порят твърдото небе,

забързан повей къса светлината притаена.

Къде пое, нещастнико? Къде ли не?

И времето във снимка се е свряло.

 

Накъсани, жълтеят, тротоарни криви плочи,

неясен глупав шум от скърцащи врати.

Защо и как ще стигнеш? Нещо в теб клокочи.

Нима не си разбрал? Вселената се срина.

 

Огради, мръсно-бели, покрай теб минават.

В небе-капан е малка птица прикована.

Искаш да се върнеш? Нещо те пресява.

Усетът е свършек! От настоящето какво остана?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "в капан " хванат текст - строгите четириредия спъват ритъма му.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...