27 февр. 2011 г., 16:02

Капан 

  Поэзия
634 0 1

Тролейни жици порят твърдото небе,

забързан повей къса светлината притаена.

Къде пое, нещастнико? Къде ли не?

И времето във снимка се е свряло.

 

Накъсани, жълтеят, тротоарни криви плочи,

неясен глупав шум от скърцащи врати.

Защо и как ще стигнеш? Нещо в теб клокочи.

Нима не си разбрал? Вселената се срина.

 

Огради, мръсно-бели, покрай теб минават.

В небе-капан е малка птица прикована.

Искаш да се върнеш? Нещо те пресява.

Усетът е свършек! От настоящето какво остана?

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "в капан " хванат текст - строгите четириредия спъват ритъма му.
Предложения
: ??:??