Всепоглъщат дим,
по прашни стени.
Вплитащ катран,
по тавана издран.
Вторачен портрет
в бъдеще клет.
втресаващо тих,
предсмъртен капан.
Под със игли,
ти ако можеш, мръдни!
Порталът залостен,
ти ако можеш, отвори.
Земя от гранит
ти ако можеш, копай...
В капан за човек,
за мен нямаше лек.
© Калоян Велинов Todos los derechos reservados