Капанът и за сънища те пусна...
Реши, че си добра „идея”.
Ти тихо по перцата му се спусна
и на леглото седна. Там. До нея...
Погали я. Крилете и развърза,
а тя повярва ти, че може да лети
и че няма вече за къде да бърза,
щом във съня ù бяхте Любовта и... ти.
© Ирен Todos los derechos reservados