8 ene 2007, 15:22

Капчица любов

  Poesía
1.2K 0 2
Погледни напред! Не виждаш ли?!
Някъде там трябва да се е свила -
зад побелелите веч коси,
зад омършавелите лица,
зад пълните със страх очи,
зад свитите от болка сърца!

Погледни напред! Не виждаш ли?!
Някъде там трябва да се е спотаила -
зад хилядите хорски сълзи,
зад неизречените думи,
зад омразата, която във вените тупти,
зад отчаянието, което отвсякъде струи!

Погледни напред! Не виждаш ли?!
Някъде там трябва да се е скрила -
в недрата дълбоки на вечната младост,
в листата на розата червена,
в чашата вино, носеща сладост,
в прегръдките на тревата зелена!

Погледни напред! Не виждаш ли?!
Някъде там трябва да се е свила,
една единствена капчица любов,
една единствена и неповторима!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...