Капчица роса

   

На клонче рано сутрин

придвижва се леко тя, натежава все надолу, свежа капчица роса.   А колко, гледаш я, е чиста, сякаш мръсотията отмива, спуска се бавно върху листа, заобикаляйки калинка игрива.   "Капчице, спри се, моля те, сега затаила съм дъх, сърцето трае, може би някой отгоре се присмива, паднеш ли, ще сложиш край!"   И падна капката роса, падна с тежест голяма, удави се ранената муха, помощ от нийде просто няма!