14.07.2015 г., 23:22

Капчица роса

960 0 0
   

На клонче рано сутрин

придвижва се леко тя, натежава все надолу, свежа капчица роса.   А колко, гледаш я, е чиста, сякаш мръсотията отмива, спуска се бавно върху листа, заобикаляйки калинка игрива.   "Капчице, спри се, моля те, сега затаила съм дъх, сърцето трае, може би някой отгоре се присмива, паднеш ли, ще сложиш край!"   И падна капката роса, падна с тежест голяма, удави се ранената муха, помощ от нийде просто няма!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миро Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...