И като капки нежен дъжд

събирам строфи разпилени.

Сълзи, усмивки, океан,

емоциите слепвам в мене.

И те валят като порой,

изливат се потоци буйни.

Душата няма миг покой,

долавя строфи ранобудни.

И сякаш звездно са небе,

а аз пък астролог гадател.

Ала ще свържа не съдби,

а думите като приятел.

Тук ще погледна на далеч,

какво ли може да се случи.

И само с мерената реч,

споделям днес какво научих.

И мисля си, че само той,

на знанието пръв ваятел.

Намира в мисълта покой,

а в същността ми пръв приятел.

И мозакът наистина не спи,

и в сънищата размишлява.

Сърцето буйно как тупти,

и радост или мъка го раняват.

Тъй впечатления навред,

отделни строфи аз да свържа.

И само сянка, силует,

но нея в стих ще я завържа.

Събирам капчици от дъжд,

от сълзи на листата бледи.

Любов и мъка в кратък миг,

за океан надежда, стих от мене.