Всеки се променя пред свободни капитали,

още щом не сте разбрали-явно са ви изиграли,

едни до обяд са спали,

други всяка нощ са крали.

Едните празноглави - се предали,

други същността си са прoдали.

И това е човек -  съвестта си е пресирал,

истините цензурирал, любовта си програмирал,

завистта е провокирал и лъжите си  лансирал.

Алчността е завладяла времето,

откакто капитала си е купил племето,

а племето от потребители са на стоката любители

 - не признава то родители, не разбира и будители.

Има нужда от лечители повече и от учители.

Заглушени от собствени крясъци, заслепени от мътните блясъци,

рисуват се – хулейки чуждите татуси.

До кога ще е така в този ред се пита,

няма много да се бавим -  тази ера е промита,

щом сами го леем - ние сме метеорита...

Той на свой си ред няма никого да пита,

истината в пари оплита, труда ни пренасочва-

собствените ни желания насочва.

Хубавото в живота не бележи се с банкнота,

само качеството на делата, определят ни съдбата.

Силата на разума човешки, никога не бърка се с ходове на пешки.

        Мнозинството с капиталите затворило очите и на младите,

изградило им преградите и заключило им бравите,

И нека този стих е провокация срещу вековна деградация…