20.12.2016 г., 7:52

Капитали

1.3K 3 0

Всеки се променя пред свободни капитали,

още щом не сте разбрали-явно са ви изиграли,

едни до обяд са спали,

други всяка нощ са крали.

Едните празноглави - се предали,

други същността си са прoдали.

И това е човек -  съвестта си е пресирал,

истините цензурирал, любовта си програмирал,

завистта е провокирал и лъжите си  лансирал.

Алчността е завладяла времето,

откакто капитала си е купил племето,

а племето от потребители са на стоката любители

 - не признава то родители, не разбира и будители.

Има нужда от лечители повече и от учители.

Заглушени от собствени крясъци, заслепени от мътните блясъци,

рисуват се – хулейки чуждите татуси.

До кога ще е така в този ред се пита,

няма много да се бавим -  тази ера е промита,

щом сами го леем - ние сме метеорита...

Той на свой си ред няма никого да пита,

истината в пари оплита, труда ни пренасочва-

собствените ни желания насочва.

Хубавото в живота не бележи се с банкнота,

само качеството на делата, определят ни съдбата.

Силата на разума човешки, никога не бърка се с ходове на пешки.

        Мнозинството с капиталите затворило очите и на младите,

изградило им преградите и заключило им бравите,

И нека този стих е провокация срещу вековна деградация…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Всички права запазени

Понякога ми изплуват просто ето така.Първото,което споделям.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...