Колко часа вече вълните достигат небето.
То е черно и огнено, вятърът блъска със бяс.
А сред бездни от пяна, от могъщи стихии пометен,
кораб бори се храбро сред тътен и трясък.
Пука мачтата тягостно, леера скъсан
и е страшно, напрегнато, но паника няма -
ще доплува, ще премине на щорма през ада,
без съмнение, защото е добър капитана.
И успява... Зад мола морето е толкова тихо...
Изтощени, моряците помпат водата във мокрия здрач.
Ще поправят повредите, няма нищо трагично,
с благодарност и мъжка признателност следват своя водач. ...