Капитан
Колко часа вече вълните достигат небето.
То е черно и огнено, вятърът блъска със бяс.
А сред бездни от пяна, от могъщи стихии пометен,
кораб бори се храбро сред тътен и трясък.
Пука мачтата тягостно, леера скъсан
и е страшно, напрегнато, но паника няма -
ще доплува, ще премине на щорма през ада,
без съмнение, защото е добър капитана.
И успява... Зад мола морето е толкова тихо...
Изтощени, моряците помпат водата във мокрия здрач.
Ще поправят повредите, няма нищо трагично,
с благодарност и мъжка признателност следват своя водач.
В колко битки таз морска съдба ги е брулила,
но със мъдрост и здрава ръка ги е вадил от всеки капан
и немеят защо, стиснал зъби, гледа тежко зад руля.
Те са дръзки, за тях капитанът е смел капитан,
щом превежда без страх своя кораб през буря,
но са млади, не знаят – капитанът е пò капитан,
ако корабът воден е тъй, че избегнал е бурята...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любител Всички права запазени
