Капка
Чиста и невинна
разпръсната из всеобхватната Земя.
Тръгваш цяла и събрана
ала попадаш къде ли не Земята.
Понякога си твърда, като лед
но признай си болката те стяга.
Изпаряваш се, когато задушават те
виеш се свободно, волно и безгрижно.
Мила моя форми различни заемаш ти
щом ранима е душата.
Падаш топла, сякаш слънце те огрява ...