Капка

Чиста и невинна

разпръсната из всеобхватната Земя.

Тръгваш цяла и събрана

ала попадаш къде ли не Земята.

Понякога си твърда, като лед

но признай си болката те стяга.

Изпаряваш се, когато задушават те

виеш се свободно, волно и безгрижно.

Мила моя форми различни заемаш ти

щом ранима е душата.

Падаш топла, сякаш слънце те огрява

но нека не забравяме падаш и студена

сякаш буря вихри се в душата.

Знаеш ли? Напомняш ми точно на онази първа капка от дъжда!