Рисувала, рисувала и пяла,
облечена в прозрачен дъждобран.
По-истинска в дъждовното... и цяла,
към залеза на женския си свян...
Чертите върху мокрия асфалт
бледнеели под жадните лъчи.
И в гъстото на стичащата кал
разливала си сините очи...
Цветята й се смееели уханно
и бяла птица била и сестра...
А всяка глътка въздух била жадна
за допира до нейната душа... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse