22 jul 2011, 23:28

Капки акварел - 28: Лято е…

738 0 10

Представям ви поредната 28-а капка акварел.
 Художникът е Николай Михайлин - един прекрасен майстор на акварела... Мисля, че ще ви хареса!
Б.


Палитрата

наситена е

в топло

синьо

и зелено.

Реката тихо

рони

нещо свое -

бавно неразбрано.

Вятърът

прегръща

облаците -

леко уморено…

Само птиците,

кацнали

на клоните -

нарочно все по две…

В сърцето ми

завръщат

нещо…

Забравено.

Или пък мечтано?

 

Б.Калинов

22.07.2011 г.

Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Калинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, че прочете, Нина!
    Б.
  • Благодаря ти, Елена!
    Радвам се, че ти харесва!
    Б.
  • Приятно ми е както винаги да се отбивам при теб, Борис. Поздрав сърдечен!
  • Благодаря ти от сърце за усмивките, Веси!
    Б.
  • Най-сърдечно благодаря на всички за прочита и добрата дума!
    Заслугата си е изцяло на художника!
    Б.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...