Капки от една река
* * *
Нима на облаците им е тясно,
та бият се в простора - сини,
гърмят, изпепеляват се за място
и рукват в плач неудържимо?!?
* * *
Помилвах дръвчето
и излезе вятър,
той ме помилва
мене по косата.
* * *
С годините увяхват
и писаните листи,
а книгите ни трябват
пак да ги разлистим.
© Даниела Тодорова Todos los derechos reservados