Капки от една река
* * *
Нима на облаците им е тясно,
та бият се в простора - сини,
гърмят, изпепеляват се за място
и рукват в плач неудържимо?!?
* * *
Помилвах дръвчето
и излезе вятър,
той ме помилва
мене по косата.
* * *
С годините увяхват
и писаните листи,
а книгите ни трябват
пак да ги разлистим.
© Даниела Тодорова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
