Чертаем в линии кардиограма
ритъма на нашите сърца,
ту тук сме, ту ни няма,
ту симфония е, ту космична тишина.
Когато е симфония, откривам
градини цветни, изгреви във твоето лице,
а в тишината мога да заспивам...
сънуващ топлина на две докосващи ръце.
Две стъпки към теб извървявам,
за да се върна после сто назад
и не по прави винаги плавам,
понякога нагоре... а понякога е спад. ...