29 mar 2024, 23:35

Kарфици на кръст 

  Poesía » Otra
96 3 7

Когато от безсъние започна,
света да прекроявам пак и пак,
и совите са тук, и всичко – точно,
безумие ме взема за чирак.

Невидимо завързва ми конците,
от бодовете прави оверлог,
а ясен Месец (зад пердето скрит е),
ме гледа насмешливо с поглед строг.

Парчетата накриво ли тропосах?
Не ми остана неизбоден пръст
и вятърът от нещо си ядосан,
забоде ми карфиците на кръст.

Понеже зная, че едва е жива
и зъзне вън сиротна пролетта,
от никнеща в душата ми коприва,
зелена рокля ще ѝ изплета...

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??