11 nov 2009, 0:36

Карнавал

  Poesía
587 0 4

 

КАРНАВАЛ

 

 

Излязох гол на веселия карнавален празник,

море от маски ме повлече в шумния си вълнолом.

Но шут излязох аз, а другите - нормални.

Обърках се

и дълго търсих стряхата на майчиния дом.

 

Намерих я – и смазан, и нищожен се съзрях.

На кривото, от памтивека живо, огледало.

О, богове! – и с дрехи, и със маска бях.

Погледнах през прозореца –

и помен нямаше от карнавала.

 

Всички бяха чисти, сресани, добри.

Лицата им - напрегнати от нещо

много важно.

Те скрили бяха в маски своите души.

Напуснах майчиния дом с душа открита

за съблазни.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...