Карнавал

11 nov 2009, 0:36

Poesía

464 0 4

КАРНАВАЛ

Излязох гол на веселия карнавален празник,

море от маски ме повлече в шумния си вълнолом.

Но шут излязох аз, а другите - нормални.

Обърках се

и дълго търсих стряхата на майчиния дом.

Намерих я – и смазан, и нищожен се съзрях.

На кривото, от памтивека живо, огледало.

О, богове! – и с дрехи, и със маска бях.

Погледнах през прозореца –

и помен нямаше от карнавала.

Всички бяха чисти, сресани, добри.

Лицата им - напрегнати от нещо

много важно.

Те скрили бяха в маски своите души.

Напуснах майчиния дом с душа открита

за съблазни.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.