Карнавал
КАРНАВАЛ
Излязох гол на веселия карнавален празник,
море от маски ме повлече в шумния си вълнолом.
Но шут излязох аз, а другите - нормални.
Обърках се
и дълго търсих стряхата на майчиния дом.
Намерих я – и смазан, и нищожен се съзрях.
На кривото, от памтивека живо, огледало.
О, богове! – и с дрехи, и със маска бях.
Погледнах през прозореца –
и помен нямаше от карнавала.
Всички бяха чисти, сресани, добри.
Лицата им - напрегнати от нещо
много важно.
Те скрили бяха в маски своите души.
Напуснах майчиния дом с душа открита
за съблазни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
