18 dic 2021, 18:11

Карта на страха 

  Poesía » De amor
457 0 3

 

Карта на страха

 

Изгубих колкото любов остана
и вече няма път, по който да вървя.
Когато във душата гние рана,
и пътят става карта на страха.
 

Оставих за следи коси кафяви
и тънки устни, свити за целувка.
И на твоите очи като олтари
оставих блясъка да е светулка.
 

Но няма мрак, по-тъмен от страха.
И твоето божествено лице, уви
от карта правилна на любовта
оформи грешен път във грешни дни.
 

Изгубих аз следата на душите,
но не е късно скитането си да прекратя.
За миг да видя блясъка в очите,
и спирам, и съм цяла, и е светлина.

Поспри се, погледни ме…
за един-единствен миг поне.
Уморих се: заведи ме
там, където пътят е до теб.

© Адриана Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??