Карта на страха
Карта на страха
Изгубих колкото любов остана
и вече няма път, по който да вървя.
Когато във душата гние рана,
и пътят става карта на страха.
Оставих за следи коси кафяви
и тънки устни, свити за целувка.
И на твоите очи като олтари
оставих блясъка да е светулка.
Но няма мрак, по-тъмен от страха.
И твоето божествено лице, уви
от карта правилна на любовта
оформи грешен път във грешни дни.
Изгубих аз следата на душите,
но не е късно скитането си да прекратя.
За миг да видя блясъка в очите,
и спирам, и съм цяла, и е светлина.
Поспри се, погледни ме…
за един-единствен миг поне.
Уморих се: заведи ме
там, където пътят е до теб.
© Адриана Василева All rights reserved.
