Когато сме у вас и само си говорим,
когато сме облечени, а душите - голи,
когато животът е тежък, но го олекотява
споделената история на сърцата ни,
Когато ми се караш за цигарите,
не за друго, а защото грижиш се,
когато спирам пред теб на булевардите,
защото колите бързо движат се,
Когато всички карти са на масата
и все пак има думи неизказани,
когато гласа ти слушам без да дишам
и прекарам време без за теб да пиша,
Когато спорим кой кого ще черпи,
когато усмивките са заглъхнали и бледи,
ще те гушна. Обичам да прегръщам дълго,
и знам, че когато съм на дъното,
Отгоре ще се появи твоята ръка,
ще ме измъгне тя от пропастта.
А дори около нас да рухне всичко,
и да остане само болката непоносима,
Твоето доверие няма да предам.
Повече към лошо минало не ще погледна.
Предпочитам за нас всичко да създам,
отколкото да загубя музата
единствена
последна.
© Ангела Топалова Todos los derechos reservados