15 ago 2023, 21:26

Карти

1.2K 0 0

 

Когато сме у вас и само си говорим,

когато сме облечени, а душите - голи,

когато животът е тежък, но го олекотява

споделената история на сърцата ни,

 

Когато ми се караш за цигарите,

не за друго, а защото грижиш се,

когато спирам пред теб на булевардите,
защото колите бързо движат се,

 

Когато всички карти са на масата

и все пак има думи неизказани,

когато гласа ти слушам без да дишам

и прекарам време без за теб да пиша,

 

Когато спорим кой кого ще черпи,

когато усмивките са заглъхнали и бледи,

ще те гушна. Обичам да прегръщам дълго,

и знам, че когато съм на дъното,

 

Отгоре ще се появи твоята ръка,

ще ме измъгне тя от пропастта.

А дори около нас да рухне всичко,

и да остане само болката непоносима,

 

Твоето доверие няма да предам.

Повече към лошо минало не ще погледна.

Предпочитам за нас всичко да създам,

отколкото да загубя музата

единствена

последна.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангела Топалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...