Карти
Когато сме у вас и само си говорим,
когато сме облечени, а душите - голи,
когато животът е тежък, но го олекотява
споделената история на сърцата ни,
Когато ми се караш за цигарите,
не за друго, а защото грижиш се,
когато спирам пред теб на булевардите,
защото колите бързо движат се,
Когато всички карти са на масата
и все пак има думи неизказани,
когато гласа ти слушам без да дишам
и прекарам време без за теб да пиша,
Когато спорим кой кого ще черпи,
когато усмивките са заглъхнали и бледи,
ще те гушна. Обичам да прегръщам дълго,
и знам, че когато съм на дъното,
Отгоре ще се появи твоята ръка,
ще ме измъгне тя от пропастта.
А дори около нас да рухне всичко,
и да остане само болката непоносима,
Твоето доверие няма да предам.
Повече към лошо минало не ще погледна.
Предпочитам за нас всичко да създам,
отколкото да загубя музата
единствена
последна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангела Топалова Todos los derechos reservados