Когато сме у вас и само си говорим,

когато сме облечени, а душите - голи,

когато животът е тежък, но го олекотява

споделената история на сърцата ни,

Когато ми се караш за цигарите,

не за друго, а защото грижиш се,

когато спирам пред теб на булевардите,
защото колите бързо движат се,

Когато всички карти са на масата

и все пак има думи неизказани,

когато гласа ти слушам без да дишам

и прекарам време без за теб да пиша,

Когато спорим кой кого ще черпи,

когато усмивките са заглъхнали и бледи,

ще те гушна. Обичам да прегръщам дълго,

и знам, че когато съм на дъното,

Отгоре ще се появи твоята ръка,

ще ме измъгне тя от пропастта.

А дори около нас да рухне всичко,

и да остане само болката непоносима,

Твоето доверие няма да предам.

Повече към лошо минало не ще погледна.

Предпочитам за нас всичко да създам,

отколкото да загубя музата

единствена

последна.