gothwolf (Християн)
104 227
22 jun 2008, 14:07

Картина 

  Poesía
651 0 3

Картина            

 

Когато бяхме сами, когато двама

споделяхме си топлите сезони,

стоящи пред безкрайна панорама

от поля и преминаващи вагони,

тогава усещах как във мен

изтича с наслада нежният ден.

 

Ти - да тръгнем сред поля поиска,

аз – да видим залеза пред нас,

пред безкрайността далечна, ниска,

на фон от музики без глас.

Ти побягна, но мирисът на твоята коса

накара ме да те последвам в преднощната роса.

 

Шептях ти наум нежни слова,

а щурците превръщаха ги в песен.

Дочуваше ги ти и тяхната мълва,

и гласът ми от вятъра донесен.

Тогава слънцето зад нас залезе...

и любовта във нас навлезе.

 

Гърмяха фойерверки от любов,

експлозии от чувства пак заля ни.

И с теб усетили порива нов,

любихме се сред безкрайните поляни,

отдадени един на друг,

без стон и без излишен звук.

 

Ти пробуждаше ме отново и отново

с вкуса на летния си топъл дъх

и със спокойствието от нежното ти слово...

усещайки приятния лъх!

 

---

 

Хубава картина нарисувах си наум

и архивирах си я във любовния албум!

 

13:59

22.06.2008

© Християн Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??